-
Покълване и поникване
-
3-4 СЪЩИНСКИ ЛИСТА
-
ФОРМИРАНЕ НА РОЗЕТКА
-
ИЗДЪЛЖАВАНЕ НА СТЪБЛОТО
-
ЗЕЛЕН БУТОН
-
НАЧАЛО НА ЦЪФТЕЖ
-
ЦЪФТЕЖ
-
ФОРМИРАНЕ НА ШУШУЛКИТЕ И УЗРЯВАНЕ
ОСНОВНО ТОРЕНЕ
АЗОТНО ПОДХРАНВАНЕ
БИОСТИМУЛАТОРИ ЗА РАЗВИТИЕ НА КОРЕНОВАТА СИСТЕМА
ЛИСТНИ БИОСТИМУЛАТОРИ
Технология за торене на зимна рапица
Зимната рапица се отличава с високи потребности от хранителни вещества, особено по отношение на калий (K) и калций (Ca). Ключов макроелемент е и сярата (S), която оптимизира азотния метаболизъм и пряко влияе върху добива и качествените параметри на семената.
Хранителен баланс и норми:
Приблизителният износ на макроелементи за 1 тон продукция (семена + съответната биомаса) е:
- Азот (N): 55 – 60 кг
- Фосфор (P₂O₅): 20 – 30 кг
- Калий (K₂O): 70 – 80 кг
- Магнезий (Mg): 5 – 8 кг
- Сяра (S): 15 – 20 кг
От микроелементите рапицата изисква значителни количества манган (Mn), цинк (Zn) и бор (B), както и подхранване с мед (Cu) и молибден (Mo).
Есенно торене: Основа за презимуване
През есента нуждите са по-ниски, но тогава се изгражда потенциалът за добив (залагане на страничните разклонения след 5-6 лист и на съцветията след 8-ми лист).
- Почвена реакция (pH): Трябва да е оптимална. Варуването трябва да се извършви при предшественика.
- Фосфор и калий: Прилагат се пълните норми предсеитбено. При леки почви калият може да се раздели (50-75% есенно, останалото – рано напролет). Оптималното калиево хранене повишава студоустойчивостта с 3 до 6 ºC.
- Азот: Препоръчват се около 4 – 5 кг N/дка. Трябва да се вземе под внимание наличния в почвата и този предоставен с тора. Дефицитът води до слаб корен, а излишъкът – до прерастване и воднисти тъкани, което намалява зимоустойчивостта.
- Микроелементи: Есенното листно подхранване (фаза 5-7 лист) трябва да включва Бор (100–250 г/ха) за здрава коренова шийка и предотвратяване на кухини в корена.
Пролетно торене и възобновяване на вегетацията
Интензивното усвояване на хранителни елементи започва през пролетта, достигайки максимум при бутонизация и цъфтеж. Напролет рапицата трябва да извлече над 20 кг K₂O/дка и 14–18 кг N/дка.
- Азот (N): Прилага се на два пъти – февруари/март и около 3-4 седмици преди цъфтеж. Първата доза трябва да съдържа незабавно усвоима форма на азота за по-бърза регенерация на листната розета.
- Сяра (S): Прилага се преди възобновяване на вегетацията. Дозата е 1/3 до 1/4 от общата азотна норма. Сярата е задължителна за ефективното усвояване на азота.
Листно подхранване
Това е стратегически инструмент при поява на дефицити или неблагоприятни условия (студена пролет).
- Микроелементи: Обикновено цялата нужда се покрива листно.
- Макроелементи: Листно се прилагат предимно азот (карбамид), магнезий, сяра и бор.
Приложение: При по-развити растения се използват по-ниски концентрации на работния разтвор, за да се избегне фитотоксичност
📌 Ключов показател: Добре подготвената за зимата рапица трябва да има 10–12 напълно развити листа, дебела коренова шийка (10–12 мм) и дълбока коренова система.
Често задавани въпроси:
Трябва ли да се използват защитени торове?
Рапицата е култура с висока потребност на хранителни елементи и технологии със защитени хранителни елементи играят ключова роля за обезпечаване на нуждите на културата през цялата вегетация.
Трябва ли да се използват коренови биостимулатори през есента?
Приложението на коренови биостимулатори през есента е ключово за постигане на ключовите показатели за презимуване на рапицата, а именно – отлично развита коренова система оптимална дебелина на кореновата шийка и достигане на фаза розетка. Особено полезно е комбинирането на коренови биостимулатори с бор-съдържащи продукти здрава коренова шийка и предотвратяване на кухини в корена. Това повишава студоустойчивостта на културата.
Може ли да се използват течни азотни продукти след цъфтеж?
След приключване на цъфтежа и формиране на шушулките, те се превръщат в основен фотосинтезиращ орган при рапицата. Прилагането на бързо усвоими азотни продукти със сяра и магнезий (в по-ниски дози), заедно с инсектицида, спомагат за доброто залагане на семената в шушулките, увеличаване на техния брой и за повишаване маслеността
Иновативни решения на ТИМАК АГРО България за торене на рапица:
За максимално оптимизиране на добива и рентабилността, от ключово значение е приложението на балансирана схема за торене. Приложението на максимално ефективни продукти или цялостна технология, зависят, както от различните фенологични фази и конкретните нуждите на културата, така и от специфичните агро-климатични условия.
За повече информация и препоръка за торене на пшеница, моля свържете се с представител на Тимак Агро за Вашия регион:
